Белоградчишката крепост е най-голямата културно-историческа забележителност в град Белоградчик. Крепостта датира от I-III в. сл. Хр., когато тази територия е в границите на Римската империя. По-късно тя е достроена от българите и отбранителното и значение нараства по времето на Видинското царство на цар Иван Срацимир през XIII и XIVвек. Белоградчишката крепост изиграва и ключова роля при Белоградчишкото въстание от 1850 г. и Сръбско-българската война през 1885 г. Стените на “Калето”са с дебелина 2 метра и достигат височина от 12 метра. Те са построени само от северозапад и югоизток, тъй като за останалите стени са използвани естествените скални образувания, извисяващи се над 70 метра.  Крепостта се разделя на три самостоятелни крепостни двора, свързани по между си с крепостни порти, като цялата площ е 10 210 m².

Белоградчишките скали са скални образувания, които се простират на около 30 км дължина и 3 км ширина в близост до град Белоградчик. Образуването на скалите започва преди около 230 милиона години при създаването на Стара планина и оформянето на региона около град Белоградчик. По-късно регионът се обособява като дъно но море, от което утайката под формата на пясъчници се изхвърля в по-горен слой. С течение на времето и под въздействието на ерозията от пясъчниците се оформят причудливи скални форми, наподобяващи на лица, хора, животни. Сред най-известните скали са “Ученичката”, “Овчарчето”, “Мадоната”, “ Адам и Ева”, “Гъбите”, “Мечката”, “Хайдут Велко”